Отборите тук са разпределени в 3 урни, като в едната са отборите, които завършиха на 1во място в своите групи, в другата са тези, които финишираха 2ри, а в 3тата са тимовете, които завършиха на 3то място в групите си в Шампионската Лига. Отборите завършили на 1во място в своите групи в Лига Европа и 4те най-добри отбора от Шампионската Лига са поставени в жребия, а останалите 4 от Шампионската Лига и 2рите тимове от групите в Лига Европа са непоставени, като отново се теглят поставен срещу непоставен, и отново отбори, които са от една страна не могат да се срещнат на този етап от турнира.

Урна 1: Андерлехт, Атлетик Билбао, Атлетико Мадрид, Бешикташ, Брюж, Металист Харков, ПАОК, ПСВ Айндховен, Спортинг Лисабон, Стандард Лиеж, Твенте, Шалке 04

Урна 2: АЗ Алкмаар, Висла Краков, Залцбург, Лацио, Легия Варшава, Локомотив Москва, Рубин Казан, Спортинг Брага, Стоук Сити, Стяуа Букурещ, Удинезе, Хановер 96

Урна 3: Аякс, Валенсия, Виктория Пилзен, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Олимпиакос, Порто, Трабзонспор

1/16-финални двойки:

1. Порто – Манчестър Сити

2. Аякс – Манчестър Юнайтед

3. Локомотив Москва – Атлетик Билбао

4. Залцбург – Металист Харков

5. Стоук Сити – Валенсия

6. Рубин Казан – Олимпиакос

7. АЗ Алкмаар – Андерлехт

8. Лацио – Атлетико Мадрид

9. Стяуа Букурещ – Твенте

10. Виктория Пилзен – Шалке 04

11. Висла Краков – Стандард Лиеж

12. Спортинг Брага – Бешикташ

13. Удинезе – ПАОК 

14. Трабзонспор – ПСВ Айндховен

15. Хановер 96 – Брюж

16. Легия Варшава – Спортинг Лисабон

Първите срещи са на 16 Февруари, а реваншите са на 23ти Февруари, като е възможно да има леко разместване поради факта, че едва ли Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед ще домакинстват в един и същ ден.

1/8-финални двойки:

1. Победител от двубой N4 – Победител от двубой N6

2. Победител от двубой N16 - Победител от двубой N1

3. Победител от двубой N9 - Победител от двубой N10

4. Победител от двубой N11 - Победител от двубой N15

5. Победител от двубой N5 - Победител от двубой N14

6. Победител от двубой N7 - Победител от двубой N13

7. Победител от двубой N8 - Победител от двубой N12

8. Победител от двубой N2 - Победител от двубой N3

Първите срещи са на 8ми Март, а реваншите на 15ти Март.

Отборите за жребия са разпределени в 2 урни, като в едната са тимовете завършили на 1ва позиция в своята група, а в другата, тези, които заеха 2ро място в крайното класиране. Според регламента на УЕФА е невъзможно да се срещнат отбори, които са от една страна, или са били в една група.

Урна 1: АПОЕЛ Никозия, Арсенал, Байерн Мюнхен, Барселона, Бенфика, Интер, Реал Мадрид, Челси
Урна 2: Базел, Байер Леверкузен, Зенит Санкт Петербург, Милан, Наполи, Олимпик Лион, Олимпик Марсилия, ЦСКА Москва

1/8-финални двойки:

1. Олимпик Лион – АПОЕЛ Никозия

2. Наполи – Челси

3. Милан – Арсенал

4. Базел – Байерн Мюнхен

5. Байер Леверкузен – Барселона

6. ЦСКА Москва – Реал Мадрид

7. Зенит – Бенфика

8. Олимпик Марсилия – Интер

Първите срещи са на 14ти, 15ти, 21ви и 22ри Февруари, а реваншите на 6ти, 7ми, 13ти и 14ти Март.

Ситуацията в Челси в момента е много комплексна и трудно може да се опише цялостно, но аз ще се опитам да дам някакъв поглед на нещата в два-три абзаца.

Вияш-Боаш заяви, че в отбора няма криза и не бива да се говори за такава – според него криза би било,  ако Челси завърши сезона без титла. Но феновете и критиците усещат и говорят друго. До известна степен те също имат своето право, както може би и португалеца. Но едно нещо е факт и то неуспорим – Челси изпитва затруднения и в Челси има проблеми. Това понякога е неизменна фаза от развитието на един отбор, които в случая не идват само от треньора, но и това което той наследи – факт е, че тимът доста време не бе подновяван или подсилван с по-дългосрочна перспектива. Но въпреки това, едно от нещата за който Вияш-Боаш е критикуван е неговият по-пасивен подход – феновете биха искали той да бъде далеч по-проактивен и да предвижда проблемите, а не чак когато те затрудняват отбора, тогава да им бъде обръщано внимание.

Преди 2 месеца бях убеден, че португалеца върви в правилната посока, но в момента това е смело твърдение. В игрово отношение, заедно със стилът на Вияш-Боаш, който е критикуван остро в последно време, основните аспекти на отбора също не изглеждат добре. Сериозните нападки в офанзивата идват от това, че сякаш португалеца не може да вземе решение кой трябва да води отбора отпред – засега сериозно разчита на Мата (което изглежда като правилен ход), но като изключим това не е ясно кой/кои са офанзивните играчи, които трябва да поведат отбора – дали това е Торес (който отдавна не е на себе си), Дрогба (който явно изживя добрите си години), Стъридж (който има нужда от опит), Малуда (който изглежда от доста време извън форма) или някои друг. Всички тези постоянни ротации на предният фронт не дават ясен отговор, най-важното не дава резултат, а дават сериозни поводи на феновете за критики.

Заедно с нападението обаче не е едиственото слабо звено в момента. В последните години Челси бе еталон за стабилна защита – без значение как протичаше техният сезон, дефанзивата бе на изключително високо ниво, а отбора като цяло изкарваше кампаният с малко допуснати голове. Това обаче сега изглежда като утопия за този състав. Някои обвиняват Бияш-Боаш, че неговият стил на игра води до това, други – играчите. Реалността обаче може би се крие посредата – и треньорът има своята заслуга за това, но напоследък се вижда как играчи като Иванович и Коул изглеждат много безлично отзад, а грешките сериозно зачестиха. И резултатът е налице – Челси вече допусна толкова голове, колкото преди го правеше за един сезон.

Средната линия на Челси също не фукционира нормално – за контраст в предни сезони, Сините доминираха в средата на терена, но и това вече сякаш е размита реалност. Лампард вече не може да достави тези плеймейкърски качества и сякаш неговото време вече е отминало – тава разбира се изглежда до определена степен логично, но е факт, че може би този отбор трябва да потърси ново моестро в халфовата линия.

Четейки тези редове горе, разбивайки аспектите на играта на отбора, ситуацията изгелжда много тежка в отбора. Въпреки това, мисля че нещата не са чак толкова черни за този тим. В отбора несъмнено има проблеми, но това не означава, че е в криза. Челси наптрупа няколко тежки загуби, но мисля, че най-критичното предстои.

Вияш-Боаш е наясно какво се случва и усеща напрежението върху себе си. Ключово е сега как ще се развият следващите няколко седмици – Сините имат много важен мач с Валенсия, а след това и с Юнайтед. Ако лондончани се провалят в тези две срещи, нещата много ще се нагорещат. Но до тогава португалеца ще има своите шансове да опровергае много хора и това е едно от най-интересните неща тук – да видим как отбора ще реагира в близко време.

Но ако Вияш-Боаш успее да подреди състава си и да напипа малко по-правилен ритъм на игра може да се окаже доста позитивен ход за отбора. И след това идва втората ключова фаза – зимната пауза. Тогава ще дойде времето когато Сините ще трябва да засилят състава си и ако там също успеят, Челси могат да направят един справедлив сезон, а Вияш–Боаш да спечели време да извърши своите реформи.

Другата интересна въпросителна идва от собственика на клуба – Абрамович. Това, за което започна от скоро да се говори е възможността руснакът да покаже характера си отново и едва ли не да се стигне до смяна на треньора (още повече, ако Челси се провалят срещу Валенсия). Лично аз мисля, че е несправедливо да изискват такива чудеса от новият млад треньор, имайки предвид, че мерки трябваше да се вземат в този състав от гледна точка на играчи още по времето на Абрамович.

Всички знаем, че Челси имат проблеми, но дали са в криза? Всеки има свое мнение, но фактите и миналите резултати са налице – това, което е важно и интересно сега, е накъде ще се отправи отбора в момента и още повече – какви ще са решенията на Вияш-Боаш. Окуражавам ви да изкажете и вашето мнение и най-вече – къде ще се намира този отбор след месец-два?

]]> http://futbolniprognozi.com/troubles-in-chelsea-season2011-2012/feed 0 http://futbolniprognozi.com/bezplaten-zalog-manchester-united-manchester-city http://futbolniprognozi.com/bezplaten-zalog-manchester-united-manchester-city#comments Sat, 22 Oct 2011 14:15:50 +0000 Стефан Георгиев http://futbolniprognozi.com/?p=8942 Bet365 отново предлагат безплатен залог за дерби от Английската Висша Лига, като този път това е за „битката на Манчестър“, като залогът отново важи както за нови, така и за стари клиенти.

Условието да се класирате за този безплатен залог е да заложите преди началото на мача и след като срещата започне, да направите друг залог на пазар На Живо. Ако ПЪРВИЯТ направен от вас залог На Живо (по време на срещата) е губещ, от bet365 ще Ви върнат този залог, но той трябва да е до стойността на най-големият Ви залог преди мача като максималната позволена сума е 10 евро (или еквивалентната валута)!

Или иначе казано, ако заложите 10 евро (или повече) преди двубоя, а по време на срещата заложите още 10 евро, ако тези 10 заложени по време на мача са губещи, от bet365 ще ви ги върнат обратно по сметката.

Успех с евентуалното начинание!

Условието за да се класирате за този безплатен залог е да заложите преди началото на мача и след като срещата започне, да направите друг залог на пазар На Живо. Ако ПЪРВИЯТ Ви залог На Живо е губещ, от bet365 ще Ви върнат този залог, но той трябва да е до стойността на най-големият Ви залог преди мача като максималната позволена сума е 10 евро (или еквивалентната валута)!

Или иначе казано, ако заложите 10 евро (или повече) преди двубоя, а по време на срещата заложите още 10 евро, ако тези 10 заложени по време на мача са губещи, от bet365 ще ви ги върнат обратно по сметката.

Успех с евентуалното начинание!

Програмата в ексел формат : Програма Шампионска лига 2011 – 2012 ( .xls ) 92KB

Различните фази през, които предстои да мине турнира :

Това са групите на шампионска лига за сезон 2011 – 2012

Мачовете в груповата фаза на Шампионска лига

Ето и самият ексел файл с програма :
Програма България А ПФГ 2011 – 2012 ( .xls ) – 284 KB

select * from programa where programa.data >= ’2012-02-09′ and programa.pyrvenstvo = ‘BG’ ORDER BY `programa`.`data` ASC limit 8

Дата	Домакин	Гост	Кръг

Надявам се разбирате, че поддържане на програмите актуални изисква прекалено много време, а и вече е платено на някой да го върши, затова и ето линк към официалния сайт на Българския Футболен Сюъз, където програма е актуална.

Скоро ще бъде обновена и страницата в която можете да следите класирането в А ПФГ, както и последните резултати от първенството.

Ето и самият файл : Програма Англия Висша лига 2011 – 2012 (.xls ) – 416 KB.

В следващите дни ще публикуваме и програмите на останалите първенства, а като го направим за всички ще ги съберем в един файл по подобие на сезон 2010 – 2011.

П.С. В миналогодишната статия за програмата на висшата лига имаше няколко полезни коментара, които бяха в страни от самата статия, но в унисон с тематиката на сайта, затова ще ги пусна като първи коментар в тази статия, за да не се изгубят.

Група А
1. Байерн Мюнхен
2. Виляреал
3. Манчестър Сити
4. Наполи

Група B
1. Интер
2. ЦСКА Москва
3. Лил
4. Трабзонспор

Група C
1. Манчестър Юнайтед
2. Бенфика
3. Базел
4. Оцелул

Група D
1. Реал Мадрид
2. Олимпик Лион
3. Аякс
4. Динамо Загреб

Група E
1. Челси
2. Валенсия
3. Байер Леверкузен
4. Генк

Група F
1. Арсенал
2. Олимпик Марсилия
3. Олимпиакос
4. Борусия Дортмунд

Група G
1. Порто
2. Шахтьор Донецк
3. Зенит
4. Апоел Никозия

Група H
1. Барселона
2. Милан
3. Бате Борисов
4. Виктория Пилзен

Финалът на Шампионската Лига ще се играе на „Алианц Арена“ в Мюнхен, на 19 май 2012 година.

Първо нека разгледаме какво точно означава, че НБА е в Локаут – прекратяват се всякакви контакти и комуникации между играчите и отборите, забранява се използването на спортните зали и прилежащите към тях съоръжения, преустановяват се както преподписването на договори, така и привличането на свободни агенти. Играчите на които им се дължат заплати за сезон 2010-2011 ще продължат да си получават плащанията, но плащането на всякакви други привилегии (като застраховки например) също се преустановява.

До този Локаут се стигна след като срокът на споразумението за разпределение на доходите между играчи и собственици изтече, а собствениците на отборите искат промяна в процентното разпределение на парите. До преди 1ви юли, играчите прибираха 57% от приходите, което в последния сезон 2010-2011, според собствениците на отборите, е довело до загуба за тях от около 300 милиона долара, като 22 от 30те отбора в Лигата са на червено. Именно в тези проценти се състои промяната за която се настоява от притежателите на клубове в НБА, като разпределението на доходите според тях трябва да е 50%-50%. Освен това, собствениците искат да променят и сегашния „плаващ“ таван на заплатите с малко по-ограничен и това отново е нещо, което не се нрави на играчите.

Възможността за евентуален Локаут бе обсъждана през целия сезон в НБА, тъй като в различни изявления много от играчите, някои от които членове на сформирания техен съюз, заявяваха че ще си отстояват своето, като за тях едно разпределение 50%-50% е твърде неприемливо. И след последните преговори, състояли се в края на месец юни, играчите в крайна сметка склониха за намаляване на техния дял от приходите, но до 54.3% срещу 45.7% за собствениците на отборите. И предвид, че едно такова споразумение се сключва за срок от 10 години, според изчисления на представителите на собствениците на клубове, това разпределение ще им коства общи загуби от 7 милиарда долара за този период (тук се взема предвид и растежа в доходите на Асоциацията).

По ирония на съдбата, този Локаут дойде след най-гледаният, най-печелившият и един от най-вълнуващите сезони в историята на Асоциацията, но по всичко изглежда, че скоро едва ли ще се вземе компромисно решение и преговорите между двете страни може да се проточат доста дълго във времето. Още повече, че все още не е ясно кога ще се състои следващата среща между играчи и собственици, като при последния Локаут в НБА, през 1998 година, втората среща е чак в началото на август и то за едва 90 минути без абсолютно никакъв прогрес по въпроса. И докато сме на вълна Локаут през ’98ма година, нека споменем, че тогава Локаута се проточва до 20 януари 1999 година, като решение се взема едва когато Дейвид Стърн поставя ултиматум, че при неуспех в преговорите до 7 януари, ще отмени официално сезона. След подписване на споразумението, шампионата се съкращава от 82 на 50 срещи, като и за първи и последен (засега) път в историята не се състои и Мача на Звездите.

В този ред на мисли, като се има предвид колко далеч от сключване на споразумение са двете страни и нежеланието на нито една от тях да направи компромис, може да се окаже, че сме на прага на възможността сезон 2011-2012 дори да не се състои. Нещо което няма да зарадва абсолютно нито един баскетболен фен (а дори и обикновен наблюдател) по света. Но дали моралното ще надделее над материалното предстои да видим. Само можем да се надяваме играчите и собствениците да не забравят, че по време на Локаут на загуба са абсолютно всички и да сключат примирие час по-скоро.

Три са датите, които трябва да се впишат със златни букви в историята на Далас, Тексас – 19 юни 1978 година, 24 юни 1998 година и 12 юни 2011 година, като и трите са неизменно свързани една с друга.

Първата от тях бележи деня, в който в малкото германско градче Вюрцбург, за първи път проплаква едно бебе, което по-късно ще бъде наречено Дирк Новицки и което ще промени историята на американския баскетбол. Роден в спортно семейство, с майка професионална баскетболистка, която дори в момента работи за НБА в международна телевизия, и баща лекоатлет, като че ли за малкия Дирк пътя му като спортист е предначертан. Занимавайки се в началото с хандбал и тенис, Новицки бързо се преориентира към баскетбола, тъй като още от малък той стърчи с поне една глава над връстниците си и е гледан странно от всички, като някои дори му лепват и прозвището „изрод“. Един „трансфер“, който предопределя по нататъшната съдба на Новицки.

След като е открит от местния баскетболен треньор Юрген Менг, Новицки се запознава с най-важния човек в своя живот – Холгер Гешвинднер. Треньор, приятел, ментор и какво ли още не за Дирк, Гешвинднер е човека, който оказва най-голямо влияние и помага в най-голяма степен за израстването на Новицки както като играч, така и като човек. Бивш капитан на германския национален отбор и изумителен стрелец, след завършването на кариерата си, Гешвинднер се преквалифицира в треньор, който в началото на тази си своя дейност е обект на крайно много критики, че дори и подигравки. А и няма как да е, при положение, че тренировките за стрелба на Гешвинднер, освен редицата физически упражнения, между които и лицеви опори на върха на пръстите, включват анализ на оперна музика, балет, солфеж, литературни дискусии, фектовка, шахмат и джаз. Но според треньора, вътрешната хармония има огромно значение за стрелбата и тя е тази, която дели добрите стрелци от гениалните. Освен това, Гешвинднер е автор на редица формули и теории за изчисляване на оптималната парабола при стрелба. Те са базирани на интегрални и диференциални изчисления и зависят от редица променливи като височината на играча, дължина на крайниците, разстояние от коша и ъгъл на изстрелване. Оптималната парабола, според него, се колебае около 60 градуса. Но когато с усърдни тренировки, Гешвинднер вкарва 5ма играчи от провинциалното градче Вюрцбург в националния отбор на Германия, и изгражда още един куп елитни стрелци, критиците му са принудени да замълчат. Мисля няма нужда да се споменава, че един от тези стрелци е именно Дирк Новицки, който се превръща и в най-успешното „изобретение“ на Гешвинднер. Висок 2.13 метра, германеца има може би най-успешната стрелба в момента в цялата Асоциация, а с вече запазената си марка „отдръпване назад и стрелба от един крак“ е определян от мнозина за най-успешния стрелец в историята на тази игра. Двамата се срещат, когато Дирк е на 16 години и оттогава са почти неразделни, като треньора е човека, без чиито мнение и подкрепа не се случва нищо важно в живота на Новицки.

От тази тяхна среща, до втората спомената дата в началото, 24 юни 1998 година, минават едва 4 години, в които Новицки се утвърждава като изключително класен и почти безпогрешен стрелец в родната си Германия и погледите на Дирк и Гешвинднер се ориентират към покоряване на Лигата на Извънземните – Националната Баскетболна Асоциация на САЩ. Именно на 24 юни 1998 година, във Ванкувър, Канада, Дирк Новицки е избран в Драфта от отбора на Милуоки Бъкс под номер 9 и моментално е трансфериран в Далас Маверикс, за сметка на Робърт Тейлър, който е избран няколко минути по-рано от Далас под номер 6. Интересна подробност е, че малко преди Драфта, Новицки провежда 45 минутна тренировка с Рик Питино, тогавашен треньор на Бостън Селтикс, на която Питино остава изумен както от разнообразната и ефективна стрелба на Новицки, така и от неговите способности да се бори под коша и да подава. След тази тренировка, Питино сравнява Новицки с легендата на Селтикс – Лари Бърд, и уверява Дирк че ще го избере в Драфта. Единствената подробност, която Питино изпуска, е че Дон Нелсън, тогава начело на Далас Маверикс, също е хвърлил око на Новицки, а Маврите са малко по-напред в избора си в сравнение с Бостън. И след една сключена сделка с отбора на Милуоки, Новицки в крайна сметка се озовава в Далас, Тексас, където в последствие пренаписва историята както на баскетболния отбор Маверикс, така и на града.

Но в началото изобщо не се вижда как Новицки ще се превърне в това, което е днес. Германеца се присъединява към отбор, който не е записвал участие в Плейофите от цели 8 сезона, като надеждите са със Стив Неш, Майкъл Финли, Седрик Себалос, Шон Брадли и новоприсъединилият се европеец тази лоша традиция най-накрая да бъде прекъсната. Но през лятото, комисионера на НБА, Дейвид Стърн, взема решение да се въведе таван  заплатите в Асоциацията, което да изравни до голяма степен силите на отборите и поради несъгласието на играчите с някои от условията се стига до отлагане началото на сезона в НБА, или т.нар. локаут. Дирк е принуден от обстоятелствата да се завърне в родния си Вюрцбург в Германия, където записва 13 срещи, преди двете страни в САЩ да сключат споразумение, с което редовния сезон се подновява, но до края му се изиграват 50 срещи, вместо редовните 82. Дирк се присъединява към новия си отбор, но Дон Нелсън решава да го използва като тежко крило в дебютния му сезон и на Новицки му е изключително трудно срещу далеч по-атлетичните играчи в Лигата и в крайна сметка Дирк приключва първия си сезон отвъд Океана със средно едва 8.2 точки и 3.4 борби за 20.4 минути игрово време, като в едно интервю след време, Новицки признава, че сериозно е обмислял завръщане в Германия, тъй като скокът от Втора Бундеслига в Германия в НБА е бил като скок от самолет с надеждата парашута ти по някакъв начин, незнайно как, да се отвори. В следствие на доста слаби отборни игри, Далас за пореден път пропускат Плейофите.

Повратната точка за Далас и за Новицки идва през следващия сезон, когато на 4 януари 2000 година, тогавашния собственик на отбора Рос Перът младши, закупил тима за 125 милиона долара, но без никакви планове за инвестиции продава отбора на интернет милиардера Марк Кюбън за 280 милиона долара, който от своя страна веднага започва с огромни инвестиции в новата си придобивка, купувайки ултра-модерен самолет за 46 милиона долара и увеличавайки разходите на отбора до 100 милиона долара. Новицки от своя страна, изказва възхищението си към Кюбън – „Той създаде перфектната среда..от нас просто се иска да излезем на полето и да побеждаваме.“ Този пазарен ход, оказва моментално влияние върху Дирк, който още във втория си сезон си вдига показателите на 17.5 точки, 6.5 борби и 2.5 асистенции за средно 35.8 минути на полето, което му отрежда второ място в класацията за Най-прогресирал играч в НБА. Но Далас отново пропускат Плейофите, след като приключват сезона с баланс от 40 победи и 42 загуби.

От следващия сезон, 2000-2001, започва истинския възход на Дирк Новицки на американска земя. Вдигайки си показателите на средно 21.8 точки, 9.2 борби и 2.1 асистенции, Новицки се превръща в един от най-важните играчи за своя отбор, като единствено той и капитана на тима, Майкъл Финли, записват участие във всички 82 двубоя от редовния сезон, а тима приключва с баланс 53-29 и записва първо участие в Плейофите от 11 години. Но Новицки не се стряска по никакъв начин от напрежението в най-интригуващата фаза от сезона в Асоциацията, като още в първия рунд, тимът се изправя срещу Юта Джаз и след като Маврите губят първите два мача, Дирк отбелязва по 33 точки в двубои N3 и N4 и помага на отбора си да изравни серията на 2:2, след което Далас печелят решителния 5ти двубой и след 3:2 победи (по него време първия рунд от Плейофите се играе до 3 победи от 5 мача) продължават в следващия рунд, където се изправят срещу Тексаския си съперник, Сан Антонио Спърс. След загуби в първите 3 срещи, Дирк Новицки се разболява за мач N4, в който след сблъсък с Тери Портър губи и един зъб. В крайна сметка Далас записват победа, като в следващия двубой, Новицки е във вихъра си и бележи рекордните за него 42 точки и овладява 18 борби. Въпреки това, Маверикс биват разгромени с 87:105, като след двубоя, въпреки безбройните похвали към Дирк за невероятната му игра, Новицки заявява, че е крайно разочароващо да приключиш сезона с разгром. И може би, точно тук някъде, той се настанява трайно в сърцата както на феновете на отбора, така и на Марк Кюбън, на съотборниците си и на целия треньорски щаб.

Още следващия сезон, Новицки подписва 6 годишно удължаване на договора, на стойност 90 милиона, което го нарежда на второ място в класацията за най-добре платен германски спортист, след Михаел Шумахер. Дирк се отблагодарява по най-добрия начин за това, продължавайки с покачване на средните си показатели, като до сезон 2005-2006, те са вече средно 26.6 точки, 9 борби и 3.1 асистенции, като Новицки не си повишава средните отбелязани точки само в кампанията 2003-2004. Именно сезон 2005-2006 се явява ключов за Новицки в Асоциацията. Но преди това, през 2004 година се случват някои важни промени в Далас, а именно Стив Неш напуска отбора като свободен агент в посока Финикс, а по време на сезона, Дон Нелсън си подава оставката, за да бъде заменен от Айвъри Джонсън. Именно тези промени превръщат окончателно Новицки в основен играч на отбора, около когото ще се гради бъдещето. И въпреки че мнозина предричат крах на Далас, Дирк Новицки и компания опровергават напълно тези твърдения. След като от 2001 година Далас са редовни участници в Плейофите, без обаче да постигнат нещо значимо, идва сезон 2005-2006, когато след напускането на Майкъл Финли, Новицки остава единствения от „Големите 3″ на Далас, в лицето на него самия, Финли и Неш. Това обаче не му пречи по никакъв начин да изведе отбора си до 60 победи и 22 загуби в редовния сезон. По време на Плейофите, Дирк затвърждава статута си на суперзвезда, регистрирайки средно по 27 точки, 11.7 борби и 2.9 асистенции. След 4:0 в първия кръг срещу Мемфис, когато Новицки отбелязва решителна тройка в мач N3, която води до продължения в последствие спечелени от Далас, Маверикс се изправят срещу старите си познайници от Сан Антонио в следващия кръг. И след 3:3 победи се стига до решителен 7ми мач, в който Далас пропиляват една преднина от 20 точки и при 101:101, Ману Джинобили от Спърс отбелязва една тройка за 101:104, 30 секунди преди края на двубоя. Но Новицки все още не е казал последната си дума и в ответната атака, германеца на свой ред също бележи тройка, с която изпраща мача в продължение, където Далас надделяват със 119:111, а Новицки приключва с 37 точки и 15 борби. Следващия противник на Далас са Финикс, с добрия стар познайник, Стив Неш, но след 2:2 в серията, Дирк Новицки отново е над всички и с 50 точки решава изключително важния двубой N5, а пишещият за ESPN Бил Симънс възкликва „Дирк е най-добре играещото крило от времето на Бърд насам“. Именно това крило закарва отбора си за първи път в историята му на Финали в Асоциацията, където след втория двубой Далас водят с 2:0 срещу Маями Хийт и много от техните фенове ги виждат като победители. Точно тогава обаче на преден план излиза гения на Дуейн Уейд, който отбелязва по поне 36 точки в последващите 4 двубоя, които са достатъчни за 4 поредни победи на Горещите, и съответно титлата поема в посока Флорида. Тази загуба обаче, както се оказва в последствие повлиява още по-мотивиращо за Новицки.

Но германеца има да извърви още дълъг път до тази мотивация, която да открие в загубата от Маями. След загубения Финал, Новицки е смазан психически. Всички обвинения за поражението са към него. А за човек с тогавашния характер на Новицки тези обвинения му идват малко в повече. За всичките си тези години в НБА, Дирк Новицки нито веднъж не е влязъл в някоя хроника относно каквото и да било, дори и връзка с жена. Дирк неведнъж е заявявал, че му е пределно ясно че около него е твърде вероятно да се навъртат хора, които само искат да му вземат парите и той не допуска никой в сърцето си. Живота му е изключително скромен и се ограничава до маршрута вкъщи-залата, залата-вкъщи. За него всичко е в баскетбола. Но малко преди загубените Финали се случва нещо „неочаквано“. В една пролетна вечер, телефона на Дирк позвънява, а отсреща се чува женски глас, който явно е сбъркал номера, а въпросната жена търси брат си. В крайна сметка, след кратък разговор, жената заявява, че е приятно впечатлена от акцента на събеседника си и ако той някога желае просто да си поговори с някой да й се обади. В последствие тя му обяснява, че си няма и понятие от спорт и никога не е чувала за човек на име Дирк Новицки. А за съкрушения след загубата Новицки това се явява спасение от проблемите. Германеца връща обаждането, като разбира че името на въпросната непозната е Кристъл Тейлър и двамата завързват телефонно приятелство, към което обаче ще се върнем след малко.

В следващия сезон, 2006-2007, непосредствено сред загубените Финали, Дирк спечелва и наградата за MVP на редовния сезон в НБА, като се превръща в първия европеец с това отличие. Тази награда идва след като Новицки извежда отбора си до 67 победи и 1во място в Западната Конференция и точно когато всички очакват Далас да преодолеят с лекота 8мите Голдън Стейт Уориърс, Маврите губят серията в 6 мача, превръщайки се в първия отбор под номер 1, който губи в първия кръг от тим завършил на 8мо място. В следващия сезон, Далас отново са отстранени в първия кръг на Плейофите, този път от Ню Орлиънс Хорнетс.

Тогава идва и сезон 2008-2009, който също е един от изключително важните в кариерата, а и живота на Новицки. Дирк продължава да поддържа връзка с Кристъл Тейлър, като двамата вече са намерили страшно много общи интереси и приятелството им преминава на едно по-горно ниво взаимоотношения, които обаче учудващо или не си остават все така платонични. Да, минали са 3 години от първото обаждане на Кристъл, а двамата все още не са се срещнали. Точно тогава, през 2009 година, Новицки урежда и първата среща между двамата. Оттук насетне обаче, взаимоотнешенията между Дирк и Кристъл се развиват светкавично, като само няколко месеца по-късно, Тейлър се нанася в дома на Новицки. И точно по това време изглежда, че германеца най-накрая е намерил човека, който е търсил през целия си живот и е готов да прекара остатъка от живота си с Кристъл, която не се слави с неземна красота, даже напротив, но за Новицки е по-важно да чувства човека до себе си близък. Именно така той чувства новата си позната и дори идва момента, в който Новицки пада на колене с пръстен за четвърт милион долара и предлага брак на Кристъл Тейлър, като е твърдо решено сватбата да е след броени месеци. И може би отдавна се питате „А какво се случи с Холгер Гешвинднер, за който така упорито се споменаваше в началото?“ и точно тук е момента, в който е време ментора на Новицки да се намеси решително. Освен че Гешвинднер тренира усилено Новицки, както споменах, без неговото мнение не се случва нищо значимо в живота на вече утвърдилата се супер-звезда в НБА. Узнавайки за новината, Гешвинднер пристига с първия полет от Германия, за да се запознае с „избраницата“, явно усещайки че има нещо нередно. И още от първата среща тези негови съмнения се засилват неимоверно, като той дори наема тайно от Новицки частен детектив, който има за цел да узнае какво точно се крие зад жената, успяла да омае „неговото момче“. И резултатите, освен че пристигат мълниеносно, са потресаващи, като дори надминават и най-песимистичните мисли на Гешвинднер. Оказва се, че Кристъл Тейлър не съществува, а зад тази самоличност се крие бивша стриптизьорка, издирвана от ФБР за редица измами, кражби и престъпления из целите Съединени Американски Щати, която се е подвизавала под 15 различни, фалшиви самоличности, като обаче 3 от тях имат дори и 3 съвсем реално съществуващи деца. „Схемата“ на „Тейлър“ е да оплете мрежата си около потенциалната си жертва, като в последствие източи банковата му сметка и се пренасочи към следващата си жертва. Така, един от предишните й съпрузи една сутрин се е оказал с около 300 хиляди долара по-беден. И точно когато „Кристъл“ си е мислила, че този път е ударила златната мина, на преден план излиза Холгер Гешвинднер. След направените разкрития, през месец май, домът на Новицки е обграден от агенти на ФБР. По това време, германеца вече е извел отбора си до полуфинали в Западната Конференция срещу отбора на Денвър Нъгетс, като в предишния кръг Далас са отстранили Сан Антонио Спърс с 4:1 победи. И въпросните действия се развиват точно при отсъствието на Новицки за двубой срещу Денвър, когато „Кристъл Тейлър“ е заловена и е вкарана зад решетките. Дирк е тотално съкрушен, което неминуемо повлиява и на играта му и Далас губят плейофната серия срещу Денвър с 1:4. Новицки, въпреки своите 34.4 точки, 11.6 борби и 4 асистенции в тази серия не е същият играч и мислите му определено са другаде. Някъде, където само допреди няколко дни той се е чувствал щастлив, а сега всичко е разбито на пух и прах и най-лошите му страхове са се сбъднали. По този повод той заявява, че вече ще е много, много трудно някой да спечели сърцето му.

Следва един сезон, в който Далас отново биват отстранени в първия кръг на Плейофите, където отново срещат стария си съперник Сан Антонио Спърс, като този път резултата е негативен за Маверикс. През този сезон, на 13 януари 2010 година, Новицки става първият европеец, и 34тият играч в НБА, който преминава границата от 20 000 отбелязани точки. Но германеца отново е доста разсеян и разконцентриран на моменти, което повлиява и върху представянето на отбора.

И точно тогава идва лятото на 2010 година. Така дългоочакваното лято както от редица отбори в НБА, така и от всички фенове на тази игра, когато надълго и нашироко бе афиширано как играчи като ЛеБрон Джеймс, Крис Бош, Дуейн Уейд и Амар’и Студамайър ще са свободни агенти и битката за тях бе ожесточена. Но почти никъде не бе споменато, че Дирк Новицки също ще е свободен агент по това време на годината и нито един, повтарям НИТО ЕДИН от останалите 29 отбора в Асоциацията не отправи официално запитване към Новицки. Което откъдето и да се погледне е обидно, що се отнася до един от най-добрите стрелци, които Лигата е виждала. Но това беше още една идеална възможност Новицки да засвидетелства обичта си към своята голяма и истинска любов, която не го е предала за толкова много години, а именно отбора и публиката в Далас. Новицки подписва нов 4-годишен договор, на стойност 80 милиона долара, лишавайки се от възможността за още 16 милиона, които Лигата му позволява като таван на заплатата. И всичко това в името на възможността да се привлече още някой класен играч, който да подсили Маврите в ожесточената битка, която ще се води на Запад. И този играч се казва Тайсън Чандлър. Така, с един мотивиран до краен предел Новицки, който иска да се оттърси от сполетелия го ужас в личен план и да докаже на останалите отбори в Асоциацията, че са постъпили изключително глупаво като дори не са и проявили интерес към него, Далас поемат към най-славния си сезон в историята.

След 57 победи в редовния сезон, Маверикс заемат 3тото място в Западната Конференция и след изключително трудна серия срещу Портлънд в първия кръг, спечелена с 4:2 победи, надделяват безапелационно над шампионите от Лос Анджелис Лейкърс с 4:0 победи, за да преминат и през Оклахома Сити Тъндър с резултат 4:1, записвайки няколко изумителни обрати във всяка една от сериите, като в крайна сметка съдбата ги среща на Финалите със съперника им от 2006та година, Маями Хийт. Дирк Новицки и Джейсън Тери са единствените играчи на Далас, които участват и в двата Финала, но мотивацията, с която излиза Дирк е на краен предел. Германеца не може да бъде спрян нито от пазещите го ЛеБрон Джеймс и Крис Бош, нито от изключително враждебната публика в Маями, нито пък от 39те градуса температура, с които той играе в мач N4 от серията. И така, със средно 26 точки, 9.7 борби, безброй успешни изстрела в последните четвъртини на Финалните двубои, довели до паметни обрати за Далас и изумителната стрелба 45-46 от линията за наказателни удари, Дирк Новицки, подпомогнат от Джейсън Тери, Джейсън Кид, Джей Джей Бареа, Шон Мериън, Тайсън Чандлър, Дешон Стивънсън, Педжа Стоякови, Йън Махинми и Брайън Кардинал, на 12 юни 2011 година, след 5 дълги и тежки години, взема реванш за онази загуба във Финалите през 2006та година и сбъдва голямата си детска мечта да покори баскетболния връх в САЩ. Новицки съвсем заслужено е избран и за MVP на Финалите.

Въпреки изключителните проблеми в личния живот на Дирк, съпровождащи го през последните няколко години, с играта си в тези Плейофи, той окончателно се утвърди като един от най-великите и гениални играчи, които НБА някога е виждала. Но както редица гении, така и той явно бе обречен да извърви сам този път, без да може да сподели радостта си с човек до себе си, с изключение на разплакалия се онази вечер Холгер Гешвинднер. Но понякога именно самотата ражда най-големите гении…

Въпреки доста слабия мач на Дирк Новицки, който завърши със стрелба 9-27, като дори бе 6-23 малко преди края на срещата, с невероятна игра на Джейсън Тери (27 точки, 11-16 стрелба) и Джей Джей Бареа (15 точки, 7-12 стрелба), Далас Маверикс спечелиха 6тия двубой от серията, с което си осигуриха така нужната им за крайния успех 4та победа и взеха реванш от Маями за загубата във Финалите през 2006 година. И въпреки слабата игра на Новицки в тази среща, абсолютно заслужено и без никакво съмнение, германеца бе награден с отличието MVP на Финалите. Честито на Далас и на всички техни фенове!

Но нека сега разгледаме и претендентите за въпросните пръстени:

ИЗТОЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

1. Чикаго Булс (62-20) - Безспорно отборът показал както най-голямо израстване през този сезон, така и най-добра форма в заключителната част на кампанията, донесла им и най-добър баланс от всички отбори, като Биковете записаха едва 2 загуби в последните си 23 срещи от редовния сезон в Асоциацията. Отбор, чийто играч ще е носител на награта MVP на редовния сезон, като не знам каква световна сила трябва да се активира за да отнеме съвсем заслужения приз на Дерик Роуз. Роуз, който със своите експлозивност, бързина, отскок, точна стрелба и какво ли още не, издигна на едно ново ниво позицията пойнт гард в НБА и който е както основния плеймейкър на отбора, така и неговия главен реализатор със средно 25 точки и 7.7 асистенции на двубой. Но освен човека, който по всичко изглежда ще наследи Майкъл Джордън като главен виновник за евентуалните бъдещи успехи на тима, голяма роля за израстването на Булс изигра и дошлия през лятото Карлъс Буузър, който сформира доста добър тандем с Джоаким Ноа и Луол Денг в подкошието и Чикаго са на вторите места в Асоциацията както по овладени борби (средно с по 44.16 на мач), така и по най-малко допуснати точки (с по 91.31). Освен всичко, Биковете показаха че могат да победят абсолютно всеки в Асоциацията, и то дори без особени проблеми, като са в уникална серия от 11 поредни победи срещу другите топ отбори в НБА (Спърс, Лейкърс, Маверикс, Хийт, Селтикс, Меджик) и не са губили мач срещу някой от тях от 3 декември, когато Булс бяха победени от Бостън с 92:104. Все причини, които ме карат да си мисля, че именно Чикаго са основният претендент за титлата тази година и които предвид показаното досега го заслужават напълно. Всички фенове на отбора бяха сериозно притеснени преди няколко дни, когато в двубоя с Ню Йорк, Джоаким Ноа и Рони Брюър получиха травми, но и двамата се очаква да играят в първия плейофен мач с Индиана.

2. Маями Хийт (58-24) - Отборът, който бе определян като основен фаворит за пръстените, в момента в който ЛеБрон Джеймс си „пренесе таланта“ в Саут Бийч, след едно изключително дискутирано интервю по националната телевизия, като ЛеБрон бе последван и от Крис Бош. Но Маями не оправдаха прекалено големите надежди, които им бяха възлагани, като лично аз очаквах това да се случи (като дори очаквах още по-слабо представяне от тях) предвид редица причини като липсата на качествени център и пойнт гард, липсата на добра резервна скамейка и може би основната, а именно Ерик Сполстра. Един човек, който тотално не се вписва в звездоманията обхванала Маями и на който му липсва какъвто и да било опит, а да не говорим за респект. Един човек, който бе брутално изблъскан с рамо от „подчинения“ си ЛеБрон Джеймс по време на едно прекъсване в един от периодите, в които Маями бяха в криза. Нещо, което едва ли някога дори е минавало и като мисъл през главата на някой от играчите на треньори като Фил Джаксън, Пат Райли, Док Ривърс, Грег Попович, Джери Слоън и т.н. Да, безспорно таланта на Дуейн Уейд и ЛеБрон Джеймс е огромен, дори може би прекалено голям за играчи, които трябва да споделят една съблекалня, но въпреки всичко Уейд и ЛеБрон се сработиха много добре, а подпомагани от Бош изглеждат наистина стабилно..но стабилно срещу слабите отбори в НБА, докато срещу топ-отборите, Маями определено изпитват трудности и им предстоят едни много тежки Плейофи, които според мен би трябвало да доведат до уволнението на Ерик Сполстра.

3. Бостън Селтикс (56-26) - По едно време от редовния сезон наистина не виждах кой може да спре отбора на Бостън към може би последната им възможност в близките няколко години да вдигнат трофея в НБА. Казвам последната, защото възрастта на Кевин Гарнет, Пол Пиърс и Рей Алън вече е наистина доста напреднала и другия сезон очаквам едно доста сериозно понижаване на представянето на Келтите (освен ако разбира се ръководството на Бостън не направи някои чудеса на трансферния пазар, но лично мен това ме съмнява, тъй като Селтикс ще отдадат до последно нужния респект към Големите си 3). Дори в редиците на тима бе привлечен и Шакил О’Нийл за тази цел, но е много спорно с какво може да помогне Шак на тима, тъй като освен своите 39 години, един от най-емблематичните играчи в историята на тази игра е измъчван и от доста контузии напоследък. Но Бостън завършиха доста зле сезона с едва 11 победи за последните си 22 мача, което по мое мнение е до голяма степен следствие на сделката, с която Селтикс изпратиха най-стабилния си играч в подкошието Кендрик Пъркинс и раздаващия се винаги до последно Нейт Робинсън в Оклахома, за сметка на Джеф Грийн и Ненад Кръстич. Една сделка, която може би е с цел градене на бъдещето на отбора, но въпреки слабата си форма и проблемите под коша, Селтикс са показвали неведнъж (и най-вече миналата година, когато ситуацията при тях бе идентична), че са отбор който разкрива истинския си потенциал именно в Плейофите и лично аз не бих ги отписал нито за момент.

4. Орландо Меджик (52-30) - Орландо разполагат с едно от най-ценните неща в НБА, а именно един невероятно атлетичен и с изключителни качества център, в лицето на Дуайт Хауърд, но все по нещо не им стига да се преборят за пръстените, като през 2009та година, отбора бе победен от ЛА Лейкърс на Финалите с 1:4 победи, а през 2010та, Меджик бяха надвити от Бостън на Финалите на Изток с 2:4. А тази година дори и класиране за Финалите на Изток би било постижение за тях, тъй като при евентуална победа в първия кръг, след това съперник ще им е отбора на Чикаго Булс, а там лично аз не отдавам никакви шансове на Меджик. Ръководството на тима направи една много обсъждана сделка през зимата, привличайки Хидо Туркоглу (за неговия 2ри период в Орландо), Джейсън Ричардсън и Гилбърт Аринъс, за сметка на Винс Картър, Марсин Гортат и Рашард Люис, като лично аз очаквах нещата да не се получат точно така както бяха замислени (а именно повишаване класата на отбора) и точно така се получи. А и нямаше как да е, при положение, че Джейсън Ричардсън и Гилбърт Аринъс са доста идентични играчи, а в случаите когато Аринъс иска да играе пойнт гард, там е Джамийр Нилсън. Но освен това, с изпращането на Гортат във Финикс, Меджик се лишиха от резервен център и в доста случаи минутите на Дуайт Хауърд му идват в повече, а Хауърд е и един от доста рисковите играчи, които са с потенциал за много бързо натрупване на лични нарушения. И докато това са проблеми, които не си проличават срещу слабите отбори, то по пътя към Финалите всеки един такъв фактор се оказва голяма спънка.

5. Атланта Хоукс (44-38) - Ястребите след 3тото място миналата година и баланс от 53-29, показаха доста сериозен спад в играта си през този сезон и логично се смъкнаха в крайното класиране. Нещо което дойде неминуемо след уволнението на Майк Уудсън и от което Атланта не можаха да избягат. И въпреки че Ал Хорфърд и Джош Смит дори леко подобриха показателите си в сравнение с миналия сезон, основните стрелци на тима, Джо Джонсън и Джамал Кроуфърд, понижиха средните си точки на мач с по около 3-4, което се отрази доста сериозно на резултатността на отбора, а освен всичко, от един от най-стабилните домакини през сезон 2009/2010 с баланс 34-7, Хоукс се превърнаха в среден клас отбор на домашна сцена, където през тази година са с 24 победи и 17 загуби, а представянето им срещу топ отборите е трагично и дори и 1-2 победи срещу Орландо в първия кръг ще се считат за успех.

6. Ню Йорк Никс (42-40) – Един от най-дискутираните отбори през тази година бяха несъмнено Нюйоркчани. След като през лятото подписаха с  Амар’и Студамайър, Никс направиха и друг гръмък трансфер, привличайки Кармело Антъни и Чонси Билъпс в края на февруари, за сметка на доста сериозен потенциал и талант, в лицето на Реймънд Фелтън, Уилсън Чандлър, Данило Галинари и Тимофей Мозгов, които поеха към Денвър. Но за тази 4ка ще споменем отново по-късно, когато дойде ред на Нъгетс. Една сделка, която освен да привлече още внимание към Ню Йорк и да продаде сериозно количество потници, не виждам какво друго свърши за Никс. Кармело Антъни колкото и добър да е, си е консуматор от най-висша класа, което не се харесва на играч като Амар’и, а Чонси Билъпс вече е в залеза на кариерата си. А както видяхме при Маями, чиито Големи 3 са с доста идеи по-добри от тези на Ню Йорк, само с няколко класни играчи, без подкрепление отстрани, е почти невъзможно да се бориш за нещо значимо и освен малко реклама покрай сблъсъка с Бостън не виждам какво друго могат да постигнат Ню Йорк в Плейофите.

7. Филаделфия 76ърс (41-41) – Фили са един от отборите, който показа че за едно класиране в Плейофите не са нужни гръмки трансфери, а постигнаха това с доста добра сработеност и отборен дух. Да, в тима изпъкват имената на Андре Игуодала и Елтън Бренд, но и двамата не се причисляват към супер-звездите на НБА. Но с едно завидно постоянство, 76ърс се доближиха максимално до отбор афиширал големи амбиции като Ню Йорк. И въпреки че едва ли някой очаква чудеса от Филаделфия в сблъсъка им с Маями, определено съпротивата която те ще окажат на Хийт ще е по-голяма отколкото тази на Никс срещу Селтикс.

8. Индиана Пейсърс (37-45) - Индиана не бяха вкусвали от емоцията на Плейофите от вече далечната 2006та година, когато в първия си сезон след ерата „Реджи Милър“, Пейсърс бяха отстранени още в първия кръг от Ню Джърси с 2:4 победи. И едва ли нещо различно очаква тима и сега срещу Чикаго, но определено оживлението и емоциите в Индиана ще са на най-високо ниво и Дани Грейнджър и компания ще се опитат да затруднят максимално Биковете. Вече е друг въпрос дали това ще им се получи.

________________________________________________________________________________________________

ЗАПАДНА КОНФЕРЕНЦИЯ

1. Сан Антонио Спърс (61-21) - Грег Попович за пореден път се доказа като един от най-добрите специалисти в този спорт, успявайки да намери оптималния баланс между вече застаряващите си звезди и младите си играчи, извличайки най-доброто от тях през тези 82 срещи досега и завоювайки първото място на Запад, като само малшанса с контузиите на Тим Дънкън, Ману Джинобили и Тони Паркър преди 20тина дни го лиши от възможността да завърши сезона и с най-добър баланс в цялата Асоциация. Но както неведнъж играчите на Спърс заявиха, отбора не го е страх от никой и няма от какво да се плаши, ако не успее да си спечели домакинско предимство за Плейофите. Въпреки това, поне на Запад, това домакинско предимство е факт, но да видим дали Шпорите ще успеят да се възползват от него. Ако погледнем двубоите, в които Сан Антонио са били в пълен състав, играта която показват впечатлява доста сериозно и с право Шпорите са определяни от мнозина като основен фаворит за участие на Финалите. А Грег Попович, Тим Дънкън, Ману Джинобили и Тони Паркър знаят много добре как се печели титлата в НБА, като Попович и Дънкън са 4-кратни шампиони на Асоциацията (1999, 2003, 2005 и 2007 година), а Джинобили и Паркър бяха част от отбора за последните 3 титли и още едно тяхно участие в последните двубои от сезона не би ме изненадало въобще.

2. Лос Анджелис Лейкърс (57-25) – Шампионите за последните 2 години в НБА, които много сериозно афишираха целите си към поредния three-peat (3 последователни титли) изпитват доста сериозни затруднения в играта си както в момента, така и през по-голямата част от сезона. Казвам поредния three-peat, тъй като Фил Джаксън си е превърнал това в нещо като традиция и когато става шампион, то неминуемо го прави в 3 поредни години (1991-1993 и 1996-1998 с Чикаго Булс, 2000-2002 и 2009-2010 с ЛА Лейкърс). И нещо което изглеждаше напълно логично да се случи отново в началото на тоя сезон, когато към перфектно сработената си машина, Дзен Мастъра прибави и сравнително добри резервни играчи като Мат Барнс и Стив Блейк. Но Езерняците показаха доста моменти на слабост през този сезон, като дори в заключителния етап от сезона, точно когато отбора се бе устремил към атакуване на 1вото място на Запад, играчите на Фил Джаксън допуснаха 5 поредни загуби и дори имаше вероятност да завършат на 4та позиция. В крайна сметка, Лейкърс се пребориха за 2рото място, като Джаксън заяви, че причиината поради която отбора му не печели мачове е липсата на мотивация в играчите, като се надява тя да дойде в най-важните моменти от Плейофите. Нещо, което без никакво съмнение ще се случи при Коби Брайънт, който в тази част от сезона играе на доста над 100% от и без това огромната си класа, но е спорно дали ще се получи при останалата част от отбора. Всъщност подобна бе ситуацията при Лейкърс и преди 2 години, когато тима отново изглеждаше без шансове за титлата, като дори и в Плейофите показа доста посредствена игра, но от мач номер 7 в полуфиналите на Запад, срещу Хюстън, Езерняците тръгнаха стремглаво нагоре и в крайна сметка сложиха пръстените на ръцете си. Но само преди няколко дни, Андрю Байнъм получи поредна контузия в коляното си, която е неясно за колко време ще го остави извън полето, но ако се окаже нещо твърде сериозно, едва ли Лейкърс ще имат силите да се преборят за нещо през тази година. Въпреки всичко това е отбор, който никога не трябва да бъде отписван, още повече в последния сезон на може би най-великия треньор в историята на НБА.

3. Далас Маверикс (57-25) – Далас въпреки че се смъкнаха с 1 позиция в класирането спрямо миналия сезон, леко подобриха баланса си (след 55-27 през изминалата година) и през някои периоди от сезона показаха доста добри игри, а Тайсън Чандлър се вписа много добре в отбора, след пристигането си от Шарлът, като е лидер сред съотборниците си в борбите, със средно 9.4 на мач. Дирк Новицки, въпреки лекото понижение на средно отбелязаните точки на мач (23 за този сезон срещу 25 за изминалия) е все същата огромна заплаха за чуждите защити, а Джейсън Кид, Джейсън Тери и Шон Мериън са играчи, които винаги имат с какво да помогнат на тима си. Но въпреки добрия си баланс и наистина някои много добри мачове, Далас изпитаха сериозни трудности срещу другите 2 основни претендента на Запад, губейки сериите от редовния сезон срещу Лейкърс и Спърс, съответно с 1:2 и 1:3 победи и освен да затруднят максимано Лейкърс в евентуален сблъсък между двата отбора на полуфиналите в Конференцията, лично аз не виждам какво повече могат да постигнат Далас.

4. Оклахома Сити Тъндър (55-27) - След 8мото място през изминалата година и баланса от 50-32, Оклахома се изкачиха в класирането на Запад, но като че ли в началото на сезона имах малко по-големи очаквания към тях. Да, никога не е лесно да се пребориш за нещо повече в Западната Конференция, особено за млад отбор като Тъндър, но очаквах (или може би по-скоро таях надежди) Кевин Дюрант, Ръсел Уестбруук и компания да се представят с поне една идея по-добре тази година. Едно по-добро представяне, което всъщност стана факт, но в заключителната част от сезона, когато за последните си 20 срещи, Тъндър регистрираха едва 4 загуби и в крайна сметка се оказа, че привличането на Кендрик Пъркинс и Нейт Робинсън от Бостън, и Нази Мохамед от Шарлът, наистина се оказа доста печеливш хонд за тима. Нещо което е съвсем нормално, предвид факта, че преди тази сделка тима разполагаше с много добри играчи на всяка позиция, с изключение на центъра, но Пъркинс и Мохамед внесоха нужната класа в подкошието. А с плеймейкър като Уестбруук и реализатор като Дюрант, Оклахома са отбор, който може да донесе изключително много проблеми на който и да било отбор и ми е повече от интересно как ще се представи младия отбор на Тъндър в Плейофите тази година.

5. Денвър Нъгетс (50-32) – Поклон за Джордж Карл! А сега още по-голям поклон за Джордж Карл! След като се справи по най-добрия начин с измъчващия го рак на гърлото, треньора на Нъгетс се справи още по-брилянтно с непрестанно мрънкащия за трансфер в „по-голям“ отбор Кармело Антъни и застаряващия вече Чонси Билъпс, като за тяхна сметка привлече от Ню Йорк адски много потенциал в споменатата вече 4ка Реймънд Фелтън, Уилсън Чандлър, Данило Галинари и Тимофей Мозгов. И най-накрая Джордж Карл превърна Нъгетс наистина в отбор, а не в 4ма играчи, които играят за Кармело Антъни. Нещо за което свидетелстват и резултатите на тима след финализирането на тази сделка, като от тогава насам, Нъгетс са допуснали едва 7 загуби в 25 мача, 4 от които дойдоха срещу отбори с по-добър баланс от тях (2 от Оклахома и по 1 от Маями и Орландо), а 1 дойде след продължение. Междувременно отбора спечели гостуванията си на ЛА Лейкърс и Далас, и победи Сан Антонио на домашна сцена. И сблъсъка на Денвър с Оклахома обещава да е един от най-интересните и непредвидими в този първи кръг на Плейофите, като който и от двата отбора да продължи ще създаде доста проблеми на най-вероятния си следващ съперник Сан Антонио.

6. Портлънд Трейл Блейзърс (48-34) – Още един от отборите, които извлякоха максимума от затварянето на трансферния прозорец в края на февруари, привличайки една от големите звезди на Шарлът, Джерълд Уолъс. Сделка, която заздрави и без това доста стабилната зона в подкошието на тима, където освен Уолъс, отборите които се изправят срещу Портлънд трябва да преодолеят и ЛаМаркъс Олдридж, Никола Батум и Маркъс Кемби, а и с играчи като Андре Милър, Уесли Матюс и все още търсещия най-добрата си форма, но разполагащ с все същия потенциал Брендън Рой, Блейзърс са отбор, който може (а и ще бъде) заплаха за абсолютно всеки отбор. Първите които ще се сблъскат с понабралите скорост Портлънд ще са Далас, а Маверикс имат доста скорошен неприятен спомен от такъв сблъсък, когато на 3 април загубиха срещата си с Блейзърс с 96:104 и не бих се учудил ако Портлънд им поднесат още една неприятна изненада.

7. Ню Орлиънс Хорнетс (46-36) - Стършелите таяха надежди за що-годе добро представяне в Плейофите, които обаче се сринаха в момента, в който Дейвид Уест получи контузия в коляното, която сложи край на сезона за основния реализатор и доста сериозен стълб в подкошието на Хорнетс. А предвид и съперника, който очаква Стършелите още в първия кръг, а именно ЛА Лейкърс, едва ли Крис Пол и компания могат да се надяват на нещо повече от достойно представяне.

8. Мемфис Гризлис (46-36) – Отборът заемащ първо място в хазартното класиране на НБА, а именно ATS класацията, където Гризлитата завършиха сезона на първо място с впечатляващия баланс от 52-29-1, носейки значителна печалба на хората, които са им се доверявали безрезервно във всеки техен мач. Но въпреки умението на тима да се справя доста добре със зададените от букмейкърите хендикапи, Мемфис успяха да си осигурят участие в Плейофите в последните дни от сезона. Добрата новина за феновете на тима е че Зак Рандолф продължава с невероятните си игри, подпомаган сериозно от Марк Гасол и О Джей Мейо, но противника им в първия кръг е доста сериозен в лицето на Сан Антонио и въпреки че Мемфис записаха 2 победи от 4 двубоя срещу Спърс през редовния сезон, не вярвам да успеят да поднесат изненада.

________________________________________________________________________________________________

СХЕМА НА ПЛЕЙОФИТЕ

ИЗТОЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

1. Чикаго Булс
8. Индиана Пейсърс

E. Победител 1-8
F. Победител 4-5

4. Орландо Меджик
5. Атланта Хоукс

I. Победител E-F
Победител G-H

3. Бостън Селтикс
6. Ню Йорк Никс

G. Победител 3-6
H. Победител 2-7

2. Маями Хийт
7. Филаделфия 76ърс

ЗАПАДНА КОНФЕРЕНЦИЯ

1. Сан Антонио Спърс
8. Мемфис Гризлис

A. Победител 1-8
B. Победител 4-5

4. Оклахома Сити Тъндър
5. Денвър Нъгетс

II. Победител А-B
Победител C-D

3. Далас Маверикс
6. Портлънд Трейл Блейзърс

C. Победител 3-6
D. Победител 2-7

2. Лос Анджелис Лейкърс
7. Ню Орлиънс Хорнетс

НБА ФИНАЛИ – Победител I. – Победител II.

Още в 1/4 финалите ще се срещнат финалистите от 2008 година, Челси и Манчестър Юнайтед, а най-вероятен сблъсък на 1/2 финалите се очертава испанското „Ел Класико“ между отборите на Реал Мадрид и Барселона. Ето го и пълния жребий:

1/4 финални двойки (5-6 април и 12-13 април):

1. Реал Мадрид
2. Тотнъм

3. Челси
4. Манчестър Юнайтед

5. Барселона
6. Шахтьор Донецк

7. Интер
8. Шалке

1/2 финални двойки (26-27 април и 3-4 май):

А. победител 1-2
B. победител 5-6

C. победител 7-8
D. победител 3-4

Финалът на Уембли, в Лондон, е на 28 май.

Номерът е +800 0001 0002 и е безплатен, като на него могат да се дават всякакви сигнали относно коректността на срещи откъдето и да било по Света. Анонимността е напълно гарантирана, като при обаждане се получават потребителско име и парола, за да може да се следи всеки един сигнал дали е разгледан и какви са последствията.

Номерът е създаден в следствие на множеството съмнения за уговорки на редица футболни срещи, които зачестиха неимоверно след популяризирането в Европа на китайските букмейкъри, където могат да се намерят залози за какво ли не, дори за юношеските формации на нашите отбори (които между впрочем са и едни от най-съмнителните срещи).

Президентът на УЕФА, Мишел Платини, заяви наскоро, че негов приоритет остава борбата с нелегалните залагания, корупцията и дълговете на отборите и ще се бори с тях с всички възможни сили. Дълговете на отборите се очаква да се пооправят с новата система за лицензирания, но как това ще стане с нелегалните залози, не е много ясно.

А интересното е, ако всеки залагащ в България започне да звъни на този номер с информация, която има относно уредени срещи във вътрешното ни първенство, дали от УЕФА ще имат достатъчно хора да обслужат всичките обаждания..